Системно мислене

Според Марк Аврелий “ако нещо е полезно за цялото, то не може да е вредно за частта”. Обратното също е вярно – вредното за цялото е такова и за изграждащите го елементи.

Системното мислене се основава на разбирането, че всичко е част от нещо и това Нещо съдържа всичко съществуващо. Физиците го наричат затворена система. Такава най-вероятно е вселената ни.

Ако приемем тази постановка, то ние започваме да отсъждаме кое е полезно и кое вредно само от гледната точка на цялото. Тогава (привидно) полезното за частта може да е вредно за цялото. Пример е човешката болест рак. Тя е проява на качеството, познато като егоизъм. Егоизмът убива най-сетне себе си. Както се случва на тумора, когато заради него тялото, което го храни, умре?

Системното мислене дефинира добро и зло. Добро е това, което е от полза за цялото, и нищо друго.

Системното мислене ни избавя от мъката, че усилията ни да творим добро са безплодни. Светлината, създадена в коя да е точка на системата, увеличава светлостта на цялата система. Всеки акт на добро увеличава доброто на цялото и затова няма значение къде се действа, а само как. Няма значение също и дали е прието и оценено творчеството ни от съвременността.

Важно е само дали е полезно за цялото.

GB @ BG

Две бири или философията на живота, вселената и всичко останало

Една популярна история на добрите преподаватели по мениджмънт...

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."